Лъжекрация
Никой не може да отхвърли, че Западът е център на напредъка. Друг е въпросът какво се схваща под това. Преди повече от четвърт век ни убедиха, че напредъкът е народна власт. Постепенно ни бе обяснено, че тя не се съдържа нито в древногръцката визия, нито в лозунга " Свобода, приятелство, тъждество ". Трябваше бързо да схванем, че в актуалната западна цивилизация напредък и народна власт има там, където стеснен кръг от свободни жители са с неограничени благоприятни условия за неограничени облаги.
Тъкмо по този начин се осъществя правилото за свободата. Никой отвън кръжеца на избраниците няма право да протяга ръка на нея. Иначе се разрушава самата народна власт. Братството се демонстрира в спорадичните прояви на доброволна щедрост от страна на печелившите. Ако желаят, усилват заплатите, в случай че им хрумне, подвигат цените и налозите. А тъждество се реализира по формулата " всички са равни, само че някои - по-равни ".
Картинката не е изключително привлекателна. Но с цел да не роптае тълпата от не до такава степен свободното и равнопоставено поданство, са измислени хитри механизми, наречени " демократични институции ". Колкото по-цинични стават правилата на модерната цивилизация, толкоз повече се роят институциите. Никнат като гъби - държавни, частни, интернационалните, световни. Множат се алианси, асоциации, организации. Фабрикуват се резолюции, заявления, конвенции, които в момент се трансформират в наложителни.
Благовиден тип на комплицираната скица придават всякакви " умни " лозунги. Много харесван и ефикасен е: " Над всичко - силата на правото ". Всеки с лекост го приема и общественото схващане се укротява. Рядко някой се пита кой написа разпоредбите и в чий интерес. Отговорът е на повърхността. Така основополагащият принцип придобива типа: " Над всичко - правото на мощния ". Комуто не се харесва, да се оплаче на арменския поп. Дори наш Бойко го предложи на опърничавото си население.
Подобна система не се ръководи елементарно. Още повече, че тя би трябвало да има световен обсег, тъй като, в случай че някъде нещо в структурата се пропука, трусовете се усещат на всички места. Затова " правото на мощния " би трябвало да се ползва освен в настрана взета страна, само че и в планетарен мащаб. Иначе казано, и във външната политика. И там правото да работят и да вземат решения имат единствено най-силните и " по-равните ". Примери - доста. Дори единствено в нашата дребна България. Къде ни е " Южният поток ", който стана " турски " и ще се прелива в " сръбски "? Кой ни спря реакторите на АЕЦ " Козлодуй " и не ни разреши да изградим " Белене "? Кой ни натрапи скъпите " вятърни мелници "? Кой си разполага бази по път и над път и влачи там незнайно какви оръжия? Кой истерично желае да се откажем от православните полезности и да приемем уродливите джендъри? И този отговор е прочут. Не можеш обаче да се пуснеш от хорото. Сила би трябвало, само че няма от кое място да пристигна. Силните не дават.
За да има мощни, слабите би трябвало да са повече. Затова се унищожават стопански системи на цели страни и райони. Примери - отново бол. Близкият изток, Прибалтика, Украйна, Молдова стигат. И ние сме в тази компания от наивници. При това приветстваме! Да ни докарат до това слабоумие също не е лесна работа. И по тази причина си има похват. Впрегнати са десетки " мозъчни тръстове " - нещо като " заводи на разсъдъка ". Сред най-мощните с неограничен териториален обсег са Атлантическият съвет, Центърът за разбор на европейските политики, Германският фонд Маршал в Съединени американски щати, Институт за проучване на войната и доста, доста още.
Там се фабрикуват тактики по какъв начин да се изключат мозъчетата на " слабаците ", та да не мрънкат. Колкото по-модерна и езуитска става бялата западна цивилизация, толкоз повече въпросните заводи вместо разсъдък раждат неистини. До един миг се стараеха измамите да бъдат изтънчени, покрити с тънка глазура от истини. Сега и за това не си вършат труда. Безцеремонно ни дават горчивия хап. Лъжат и на едро, и на дребно. Лъжат държавни водачи, дипломати, политолози и най-вече - публицисти. Те са и главният контингент от съчинители в " цеховете на лъжата ". От тях не се желаят познания, а преданост към работодателя и покорно осъществяване на поръчката. В подмяна - пари. Спонсорите са и публични държавни институции, и компании в огромния бизнес - изключително оръжейния.
Неслучайно последната суперпоръчка е военната нервност. Лъжата на холандския външен министър Халбе Зейлстра, че се е срещал с Путин не е почтена. Тя е трябвало на думи да укрепи измислицата за " заплахата от съветска експанзия ". А на дело Съединени американски щати усилват разноските по програмата си " за въздържане на Русия в Европа " до 6,3 милиарда $. Случайни ли бяха лъжите с епруветката на Колин Паул за химическото оръжие на Саддам, със сегашните постановки на " Белите каски " и Си Ен Ен за химически офанзиви в Сирия, с недоказаните допинг проби на съветските спортисти, с бандеровската " народна власт " в Украйна, с обещанието на соцлидера Мартин Шлуц, че няма да взе участие в коалиция на Меркел? Лъжат нонстоп. Лъжат за всичко. Лъжат и непознати, и наши. Демократи не останаха. На власт е лъжекрацията. И с нея се привиква. Това е задачата.
Тъкмо по този начин се осъществя правилото за свободата. Никой отвън кръжеца на избраниците няма право да протяга ръка на нея. Иначе се разрушава самата народна власт. Братството се демонстрира в спорадичните прояви на доброволна щедрост от страна на печелившите. Ако желаят, усилват заплатите, в случай че им хрумне, подвигат цените и налозите. А тъждество се реализира по формулата " всички са равни, само че някои - по-равни ".
Картинката не е изключително привлекателна. Но с цел да не роптае тълпата от не до такава степен свободното и равнопоставено поданство, са измислени хитри механизми, наречени " демократични институции ". Колкото по-цинични стават правилата на модерната цивилизация, толкоз повече се роят институциите. Никнат като гъби - държавни, частни, интернационалните, световни. Множат се алианси, асоциации, организации. Фабрикуват се резолюции, заявления, конвенции, които в момент се трансформират в наложителни.
Благовиден тип на комплицираната скица придават всякакви " умни " лозунги. Много харесван и ефикасен е: " Над всичко - силата на правото ". Всеки с лекост го приема и общественото схващане се укротява. Рядко някой се пита кой написа разпоредбите и в чий интерес. Отговорът е на повърхността. Така основополагащият принцип придобива типа: " Над всичко - правото на мощния ". Комуто не се харесва, да се оплаче на арменския поп. Дори наш Бойко го предложи на опърничавото си население.
Подобна система не се ръководи елементарно. Още повече, че тя би трябвало да има световен обсег, тъй като, в случай че някъде нещо в структурата се пропука, трусовете се усещат на всички места. Затова " правото на мощния " би трябвало да се ползва освен в настрана взета страна, само че и в планетарен мащаб. Иначе казано, и във външната политика. И там правото да работят и да вземат решения имат единствено най-силните и " по-равните ". Примери - доста. Дори единствено в нашата дребна България. Къде ни е " Южният поток ", който стана " турски " и ще се прелива в " сръбски "? Кой ни спря реакторите на АЕЦ " Козлодуй " и не ни разреши да изградим " Белене "? Кой ни натрапи скъпите " вятърни мелници "? Кой си разполага бази по път и над път и влачи там незнайно какви оръжия? Кой истерично желае да се откажем от православните полезности и да приемем уродливите джендъри? И този отговор е прочут. Не можеш обаче да се пуснеш от хорото. Сила би трябвало, само че няма от кое място да пристигна. Силните не дават.
За да има мощни, слабите би трябвало да са повече. Затова се унищожават стопански системи на цели страни и райони. Примери - отново бол. Близкият изток, Прибалтика, Украйна, Молдова стигат. И ние сме в тази компания от наивници. При това приветстваме! Да ни докарат до това слабоумие също не е лесна работа. И по тази причина си има похват. Впрегнати са десетки " мозъчни тръстове " - нещо като " заводи на разсъдъка ". Сред най-мощните с неограничен териториален обсег са Атлантическият съвет, Центърът за разбор на европейските политики, Германският фонд Маршал в Съединени американски щати, Институт за проучване на войната и доста, доста още.
Там се фабрикуват тактики по какъв начин да се изключат мозъчетата на " слабаците ", та да не мрънкат. Колкото по-модерна и езуитска става бялата западна цивилизация, толкоз повече въпросните заводи вместо разсъдък раждат неистини. До един миг се стараеха измамите да бъдат изтънчени, покрити с тънка глазура от истини. Сега и за това не си вършат труда. Безцеремонно ни дават горчивия хап. Лъжат и на едро, и на дребно. Лъжат държавни водачи, дипломати, политолози и най-вече - публицисти. Те са и главният контингент от съчинители в " цеховете на лъжата ". От тях не се желаят познания, а преданост към работодателя и покорно осъществяване на поръчката. В подмяна - пари. Спонсорите са и публични държавни институции, и компании в огромния бизнес - изключително оръжейния.
Неслучайно последната суперпоръчка е военната нервност. Лъжата на холандския външен министър Халбе Зейлстра, че се е срещал с Путин не е почтена. Тя е трябвало на думи да укрепи измислицата за " заплахата от съветска експанзия ". А на дело Съединени американски щати усилват разноските по програмата си " за въздържане на Русия в Европа " до 6,3 милиарда $. Случайни ли бяха лъжите с епруветката на Колин Паул за химическото оръжие на Саддам, със сегашните постановки на " Белите каски " и Си Ен Ен за химически офанзиви в Сирия, с недоказаните допинг проби на съветските спортисти, с бандеровската " народна власт " в Украйна, с обещанието на соцлидера Мартин Шлуц, че няма да взе участие в коалиция на Меркел? Лъжат нонстоп. Лъжат за всичко. Лъжат и непознати, и наши. Демократи не останаха. На власт е лъжекрацията. И с нея се привиква. Това е задачата.
Източник: klassa.bg
КОМЕНТАРИ